понеделник, 17 ноември 2008 г.

Овощарство
Овощарството също не е било особено развито. Из дворищата и градините е имало, обикновено засадени, круши, сливи, череши, ябълки и каисии “ръждалия”, смокини, фурми, нар “калинка”, бадеми “мингали” и орехи, но повечето единично, някак си без специално внимание към тяхната продукция. От овощарството най-добре е било застъпено лозарството. Сечивата за обработване им са същите, както и при царевицата. След “Трифон зарезан” са започвали рязането на лозята със специални за целта триони “труенчета”. В селото били разпространени старите сортове грозде като “Памид”, “унгарка”, черно грозде “Гумуз”, бяло ситно грозде и др.


труенче” кошници с грозде грозде, нар, смокини, фурми

смокини бадеми - “мингали” орехи

Сенокос
Изхранването на домашните животни овце, кози, крави и волове през зимата, винаги е било труден и отговорен въпрос за всеки земеделец. Затова е било необходимо през лятото и есента той да си набави и запаси със фуражи за стоката си за през зимата. Сеното най-често е било от естествени ливади. Като най-ценно било сеното добивано от “базалък”.
Тревата се коси с обикновена “коса” така се нарича и желязната й част, както и цялото сечиво. Тя има “лице”, “ръп”, “гърп”, “остру”, “петъ”. “Дръшката” се държи с лявата ръка, а с дясната за специална направена по средата дръжка “рок”.


коси вили и “вилач”

Със същите коси е могла да става и жътвата на дребното и рядко поникнало жито. За тази цел обаче косите са били снабдени със специално дървено приспособление, което да не позволява на откосеното жито да се разпръсква, а да се напластява на по-правилни откоси. Това приспособление се състои от “шишуве”, “аръшче”.
Окосената трева обикновено се оставя на ливадата и там се суши, като междувременно се обръща. Изсушената трева се събира на “купен”, а след това с кола се откарва в селото и там се прибира в плевни “пляньви”.
Като листников фураж главно за кози и овце са били използвани и листата “шума” на някои видове дъб “мише”. Този вид фураж се събирал и приготвял по следния начин: сеченето на шумата е ставало към края на лятото. От дъбовата гора се секат клоните на дърветата, чиито листа са гъсти и добре запазени /но никога не се секат самите дървета/. Така събраните клони “вяйки” се товарят на колата и се пренасят в селото. Там те се разтоварват и се “склават на лишници”, натрупват се на куп с формата на конус. В основата на купа, преди да се започне “склаването” се поставят няколко дървета за да не бъде шумата директно на земята и за да се предпази от гниене. На върха на “лишницата” се забиват няколко дървени шиша – това обикновено са жилави тънки пръчки на които единият край е заострен, а другият /върхът/ се огъва и преплита с върховете на другите шишове, след което върху тях се поставят един или няколко камъка. Това се прави с цел купът да е по-устойчив и за да не бъде съборен от ветровете. Понякога за да бъде лишницата устойчива и по остта на конуса се поставяло вертикално дърво и на него окачвали клоните. Обикновено тези лишници се “склават” в близост до кошарите или до местата където се хранят животните.

Пренасяне на сено с магаре. Плевня за сено