понеделник, 3 ноември 2008 г.

Селище и жилище
Селото е изградено от по-големи и по-малки неправилно разположени и отделени един от друг дворове. Посоките на улиците са преди всичко в зависимост от терена, произволно кръзтосващи се, стръмни и излизащи във всички посоки извън селото.
Дворът е имал четириъгълна, кръгла или близка до тях неправилна форма. Обикновено на северната част на двора, с лице на юг се строи къщата „къштата”. Непосредствено до нея е бил „яхъра” за воловете и конете. След „яхъра” следват „кучина за кокошки”, „кочур за свине”, „пляньва” и „саия”. Пред кочините обикновено е била „хурна за ляп”. Голяма част от дворното място е заделено за „хармань”.

Във всеки двор се намира и малка градинка – главно за цветя „китки”, магданоз и други. В тия миниатюрни градинки, заградени с висок плет може да има засадено и някоя овошка „имиш”. Оградите на отделните дворове са от каменни „дувари”, или плет от „драчки”, наслагвани между рятко набити колове – „коле”. Затварянето на входовете е ставало с „порти”, „портички”, най-често те са направени от пръти като вместо пирони са използвани дървени клинове. От едната страна, на две или три места се привързва към последния кол от плета, но така, че да може свободно да се завърта около него. За да стои права, когато е отворена, от двете и страни на другия й край се заковават две подпорки „подперички”.
От къщите се срещат както едноетажните, така и двуетажните. Като разликата между тях е била, че при двуетажните е имало изба, която се използвала за „дам” или „потън”, използван за прибиране на волове, говеда и коне. Разпределението на стаите в къщата е показано на схемата;
Стаята се наричат „къща” – „къщата с огнище” /3/; „горна къща”/2/ - служеща за склад на вещи и хранителни припаси; „худаи”/1/ - служещи за спане през лятото, зимно време се поставя печка. От предната страна на къщата имало широк навес /5/ от общия покрив, подпрян на няколко „дирека”/6/. Този навес се нарича „чардак” ако е на втория етаж и „сайван”, „цъвана”, „цъванка” ако е на първия. Стените се изграждали с плет от къси пръти и измазани с глина или с „дувар” от камъни.
Покривани били с каменни плочи „тикли”или с керемиди. Покривът се държал от хоризонтално поставено дърво, подпирано от „попове”. Гредите са сложени на стените, когато последните не са с „дувар” се наричат „табани”.


Върху тях се поставят вертокално „паянти” – където ще бъде стена и „диреци” – където няма да има стена, както е например при „сайваните”. Върху диреците и по средата на къщата се слагат дебели и яки греди. Върху тях се поставя още една греда на която вертикално се слагат няколко „попа”. Встрани под наклон се спускат гредите на стрехите, наречени „мертеци”.


Върху последните се наковават по-тънки издялани дървени „пъргии”, върху които се слага кал с която се лепят керемидите. Пода „земетъ” бил „излепяван” с глина – „елавица”, а стените белосвани с вар.
На втория етаж се качвали по стъпала „скали”, построени отпред. От стълбите се влизало в голямо предверие и от него се стигало до всяка една от стаите. Стената до която се гради огнището винаги е била изграждана с камъни. В „къщата” където е огнището или предверието имало определено място, където се слагат съдовете за вода, често пъти там в стената са забити дървени клинове на които се окачват котлите „бакърите”. Това място се нарича „ченгель” или „бакърник”.
Обикновено до срещуположната на огнището стена се слагат всички постелки и завивки през деня, а вечер се постилат на пода за спане и сутрин постелките се прибират. За тази цел на това място има съвсем ниско одърче, за да се избегне влагата от глинения под. Нарича се „въсреп”.
Вратите са били с доста висок „прак”, и са се отваряли, затваряли и заключвали с помощта на метална дръжка „резе”, поставена от външната им страна и „запинка” на вътрешната.

Най-често срещаният предмет от покъщнината са били столовете за сядане – „столва”, „стольчета”. Прави впечатление, че те са били много ниски – до 25 см. Най-често срещани са столовете с форма на полумесец – изрязани от дъска и подпряна на три клина, които са и краката на стола.
Жените особено при хранене, сядат „на колянце” – единият крак е свит в коляното и е на пода, човекът е седналвърху него при стъпалото, другият е свит и е стъпил на пода. Това седене се предпочита от жените поради удобството му лесно да стават трапезата, като същевременно се хранят и те с другите.
Друга покъщнина е люлката, в която децата спят у дома и на полето. Тази люлка се прави по следния начин: на гредите /или на срещуположни стени, на които се набиват клинове/ се завързва въже „на два ката”, по средата си то трябва да е леко провиснало към земята. Около въжетата се поставя парче плат /одеало/. Самото поставяне на плата се извършва така: застава се с плата под въжетата, след което двата края на плата се прехвърлят през въжетата от външната им страна и се ививат около тях. Краищата на плата се застъпват на дъното на люлката. Такава е и люлката, която се използва на полето. Разликата съществува само в начина й на закрепване. Строи се под някое клонесто дърво, за да се използва сянката му. Единия край на дървото се връзва за ствола на дървото, а другия за специално поставено, наклонено дърво, като единият му край е на земята, а другият фиксиран в клоните.


люлка

С отглеждането на децата са свързани и други предмети от покъщнината. Това са така наречените „вайнички”.

вайнички”.
Специални нарове /легла/ за спане не е имало. Постелките се застилали направо върху пода с „хасър”. Нареждат се възглавниците една до друга и там лягат всички от семейството, в следния ред: бащата, майката, най-малкото дете, след това по-големите, според възрастта, като най-голямото заема другия край. Завиването се извършва с обща завивка от една, две или повече черги. А зимата с „кузнарь”. Сутринта чергите се вдигат, изтърсват се и се слагат на „въстреба”.

Нужниците” се строели на затулени места, зад плевните и сравнително далеч от къщата.

За прибиране на сеното, сламата и плявата за храна на добитъка се строели плевни – „пляньви”, /ед.ч. „пляньва”/, „саманлък” – „салми”. Плевните обикновено се строели продълговати със заоблени краища. Вратата се намира кум единия и край. Покрита е винаги с „ръженина”.
За зимно време се срояли „саи”, в които нощуват овцете и козите.