понеделник, 17 ноември 2008 г.

Обработка на памук
Брането на памука става в края на август и началото на септември. Узрелите плодове „шишулките” се събират и оставят в къщи да изсъхнат добре. От семената „пъските” се очиства с уред, наречен „чъкрък”.


чъкрък” „дарак” „лък

Чакръкът се състои от дървена стойка, на която са поставени две валекчета, който са почти долепени едно до друго. При въртене на дръжката се поставят и памуковите влакна с още не изчистените семена. Като по този начин влакната преминават между валяците а семената на памука не. Ако някои от тях преминат , те се начупват след което трябва да бъдат отстранени с „трябене” или „чепкане” или на ръка или на „дарак”, с който се „разчепква” вълната. За по-финното очистване след преминаването му през дарака, памукът се разбива с „лък”, който се състои от слабо закривен прът, снабден от едната страна с малка дъска. От другата страна на тази дъска е обтегната „корда”, направена от усукана овча или козя кожа. При работа лъкът се държи с лявата ръка за пръта, кордата се опира върху натрупания на куп памук и с дясната ръка се удря с дървена пръчица по кордата. От трептенето на кордата памукът се разбива и примесите падат на земята. След като памукът бъде очистен се прави на дебели въжета и снопчета, наречени „пласи”. Тия пласи след това се увиват около лявата ръка и се предат с обикновено „вретену”. Специално за преденето на памук е съществувало и малка хурка „памучна хурка”. Най-простите хурки се правят от дрян. Клончетата се огъват нагоре или надолу, а е възможно да бъдат превързани за стеблото.

хурки мотовилки

Понякога хурките се правят от обикновена дъска, като в нея се изрязват елептични отвори а отгоре са заострени. Правят се от овчарите и ергените. Подаряват ги на любимите си. Това обяснява и голямото старание при тяхното украсяване.

"шарени хурки" "вритену"

Изпридането на памука и вълната става с помощта на дървени вретена. То бива изработено така, че в горния си край има малка пъпчица, „главичка”, на която допълнително се прави жлеб с нажежена тел, през които жлеб минава края на намотаната на средата на вретеното нишка, което пречи на нейното размотаване. За да се върти по-лесно вретеното, особено докато все още е празно и по-леко, на долния му край се поставя дървено или каменно кръгче /понякога конус/, наричано „прешлен”, „прешнел”.
Вълната и памукът могат да се предат непосредствено от ръка, но в повечето случаи те се изпридат като „къделката” се окачва на хурката. По-простите хурки са двуроги или трироги. Този вид хурки обикновено се използват за предене на вълна и коприна, а за да може да се завързва къделката се използват трирогите хурки със завързани странични части към стъблото. От почти същия тип, но значително по-усъвършенстван са хутките от лесково дърво „леска”, при които кръгчетата са от издялани /цепени/ и огънати по специален начин пръчици. При това кръгът е съчетан с други два вътрешни кръга, направени по същия начин.

хутките от „леска
Връзването на къделката става с връзка от плат „върчичка”, „връвка”. Напредената на вретеното нишка се нарича „прелу” – прежда. От вретеното то се пренамотва на „мутувилка”. Тя представлява от единия си край вилообразно разклонена липова или дрянова пръчка, на дръгия край на който има перпрндикулярно заклинена или закована дъсчица. За различните видове „прела” – прежди има и различни по дължина хурки.
За да може да се пристъпи към тъкане на плат „прел’ту” трябва да бъде подготвено за окачване на стана „разбой”.
За целта „прел’ту” от вретеното се навива на „мутувилката”. След изпиране и боядисване се навива на „калами”, „мусурки”. За „насукването” се използват уредите „рудань” и „врътка”. Врътката представлява дървен кръст /разглобяем/. На мястото на свръзката на двете дръвца се пробива отвор, през който преминава метална ос, забита от едната страна в дървено колче, което в другия си край е фиксирано в масивно тежко дървено трупче „стольче”, за да бъде утойчива врътката при въртенето си. Симертично спрямо централния отвор, на четирите краища на врътката са направени допълнителни отвори, в които се поставят малки клинчета „клечки”, “чувийки”, чрез които се закрепва и изпъва свалената от „мутувилката” прежда.
Каламите” и „мусурките”се „насукват” като са надянати обикновено по две на метален шиш, който се върти от „руданья”. „Руданят” представлява колело, поставено на специална дървена поставка и с помощта на „дръшката” се върти и с помощта на „кордата” – ремък, се предава въртеливото движение на шиша - „въртенцето” с „каламите”. Навитите с прежда калами се подреждат на специална дървена рамка „снувалница”.

1.„снувалницата”, 2. „рудань

За „насноваването” в земята се забиват три дървени колчета, на растояние 5-6 м от „снувалницата”, хващат се краищата на нишките на преждата от каламите на снувалницата и се изтеглят до колчетата, като с това нишките се развиват.
След „насноваването” следва „навиването на основата” на задното кросно, като се започва от края, който е бил до първите две колчета и където нишките на основата са кръстосани. Кросното се поставя зад две забити в земята колчета.
Другият край на основата се поставя в корито „купаня” и е затиснат с камък. Върху кросното основата се поставя и разрежда много внимателно нишка по нишка, а сложените на мястото на колчетата „цепуве” се отместват назад. След навиването на цялата основа се пристъпя към „вдяване на нитите”.

насноваването”; „крусно

Всяка една от нишките на основата се „вдява” – промушва се през определен „клуп” на нитите. След „вдяването” на нитите се вдява „гребена”.
Всичко това – кросно, нити и гребен с „навита” и „вдяната” основа се поставя на стана, като края на основата се закрепва на предното кросно и се пристъпя към тъкане.

Тъкачен стан – „разбой”.

Тъкачения стан – „разбой”. Състои се от две поставени успоредно рамки, наричат се „мана”. Предното кросно /6/ е цилиндрично дърво. На десния си край има пробити два кръстосващи се отвора, служещи за фиксирането му в дадено положение. Съществува известна разлика между предното и задното кросно – „крусно”, „крусна”. Онази част, която държи гребена и с която се „набива вътъка” се нарича „бърдилу” /9/. То („бърдилуто”) представлява правоъгълна дървена рамка, на коя горната част е окачена за „маните” така, че да е възможно завъртане около остта на окачване. „Нитите” са направени от дебела памучна прежда, като краищата на две парчета от преждата така преминават едно през друго, че образуват „клуп”. Нитите /8/ се закачат за „скрипци”, „скрипъль`чета”. Това са обикновено дървени колелца, по едно или две поставени в дървена рамка която се нарича „лястовичка”/2/, която е закачена за прът, поставен напречно на стана

лястовичка” „снувалка

За да могат нитите да се движат и да разтварят основата за прокарване на вътъка, за тях са закачени отдолу с връвчици дъски „подлушки”/5/. При тъкане между нишките на основата се поставят дървени пръчки „цъпе”, „цъпва”. А за изпъване на вече изтъканото платно се използват метални „зъбци”, които се състоят от две половини, които имат приспособление за удължаване. Те се забождат в краищата на тъкания плат и с тях той се разпъва.
Тояжките, с които основата се завързва за кросната се наричат „гатаушки” . Проходът между нишките на основата пред бърдилото, през който минава совалката се нарича „уста”.
Снувалката” – совалката има елиптична форма с по-заострени краища /3/. По остта и има поставена метална пръчка, на която се надява „мусурката” с вътъка.
При изтъкаване на цялата основа накрая остава малко основа, която вече не може да се тъче. Тя се нарича „уриз”.
Платното може да се тъче с две нити. Тогава то се нарича „политно”. А когато нитите са четири се нарича „диметно” или „димитну”. Има и „мармародену” с шест нити. При него нитите на основата се разминават по три.