четвъртък, 30 октомври 2008 г.

Социални йерархии в семейството
/Зл. Атанасова – Курсова работа „Социални йерархии в семейството с. Камилски дол. Ивайловградско”/

Семейството обикновено се нарича „къща”. (Селото има 100 къщи, т.е. 100 семейства). В себе си то включва: съпрузите и техните деца, а също и родителите на съпруга, ако има живи такива.
Съществували и големи семейства, който в по-ново време се наричат „фамилия”. Такива семейства в себе си включвали по-малки семейства – няколко братя (2-3), техните съпруги, деца и внуци. Всички живели заедно в една или две къщи, които са построени на един имот. Имали общ двор, общи оръдия на труда (инструменти), общо стадо и ниви.
Такова семейство се ръководело от най-стария мъж в семейството (дядото). Той има изключителното право да управлява семейството, това му право е пожизнено. Само при тежка болест той отстъпва това си право, като за свой заместник посочва следващият по възраст мъж в семейството.
Дядото разпределял работата между отделните членове на семейството, като посочвал конкретно задълженията на всеки за деня („кой на лозе, кой на нива”). В тези свои разпореждания той бил пълновластен и те се изпълнявали безпрекословно.
Властта му в семейството била „абсолютна”. Изключение било може би правото да осакатява и да убива. Той преценявал постъпките на всички членове на семейството и имал право да мъмри и наказва всеки, в това число и с нанасянето на побой („да бъхте”) за някои големи по негова преценка лоши постъпки или провинения както на жена си, така и на децата си. Това се смята за нормално и оплаквания за такива неща не могат и не бива и не се правят. („Н’е слушала – бъхталь са”.)
Официално пред властите той представлява семейството, към него се обръщат при провинение на някои от членовете на семейството. („Рукат гу ф общинъта.”). Той разполага с парите в семейството, плаща данъщите, договаря се и се разплаща с надничарите, на него плащат ако някой от членовете на семейството е бил надничар.
Когато обаче възникне необходимост от вземане на важни решения – като закупуване на къща, имот или жива стока – той се консултира (съветва) с останалите членове на семейството.
При различни обреди като най-стар, той изпълнява различни обредни дейности – прикадява, разчупва винаги питата и благославя, поради което се ползва с голямо уважение, а дори и страхопочитание.
По-младите не смеят да седнат, ако той е прав. На трапезата не започвал да се храни преди него. С влизането в стаята, веднага му се подавало стол за сядане, ако в момента няма свободен такъв, веднага някой от децата или жените освобождават заетия от тях стол.
Синовете не влизали в „дюкяня” – кръчмата, ако „старият” е там и не пушели пред него.
Останалите мъже имали същата роля в своите семейства, но са в пълна подчиненост на главата на семейството.
Второто в семейната ейрархия лице това е бабата. Тя ръководи жените и децата в къщата, а също така домашното стопанство. Тя разпределя работата на жените в семейството за деня. По отношение на жените и децата тя има право да съди и наказва. Ако провинението е сериозно, тя „казва” на дядото.
Освен членовете на семейството, които помежду си са в кръвна връзка, към него обикновено са се числяли по един или няколко ратаи, чираци („овчари и гудари”). Това са били външни за семейството хора, които са били „ценявани” за говедари. Договарянети е било устно, обикновено за лятното или зимното полугодие („уд Гьоргидень ду Димитрудень”). В договора излишно са били посочвани правата, задълженията на чирака, както и условията на труд и заплащането.

Всички членове в семейството се хранили заедно. За всички се готвело едно и също ядене. То се поставяло на обща трапеза („суфръ”, „на сен’ета” – кръгла ниска масичка). Около нея е сядало цялото семейство. Мъжете са сядали на ниски трикраки столчета („стольчетъ”), а жените и децата са сядали на пода. Всички са се хранили от една и съща „паница” – голяма чиния. Понякога поради големия брой хора, площта около трапезата се оказвала недостатъчна и на ратаите и децата слагали в страни, но от същото ядене.
Ако поради заетост не е било възможно цялото семейство да се събере в къщи по време на хранене, някои от децата или жените им носели храна и вода (пак от същата храна) където и да се намират те в землището на селото. Изключение от правилото „всички да са на софрата” се правило само за много болен и малки деца.
Имотът, къщата и стадата са обща собственост на семейството. В тях всеки работи като на свое. Но никои не казва, че нещо е негово или му принадлежи, докато имотът не бъде разделен. В тази връзка най-често срещаните изрази са „нашту лозе”, „нашта нивъ”, „наште офци”.
Лична собственост е било само облеклото и донесения от съпругата „чеиз” и зестра. Ако това е крава или коза, тя пак е на общо ползване (понякога е собственост на малкото семейство).
Въпреки, че всяко семейство само обработвало земите си и се грижело за стопанството си, при кампанийни ситуации те влизали в по особени взаймоотношения помежду си. Няколко семейства се събират на едно „меджия”, като свършват работата на единия а после на другия. На „меджия” се събират при жътва и оране. В големите плугове впрягат чифтовете волове на няколко съседа и после се връща. С меджия например се върши – заемат се коне и волове.
Меджия са и „белянките”, седянките – „пупрелките” – където предат, „чепкат” вълна или памук.
Гостоприемството е характерна черта за този край. Гости особено от друго село се подканват с ядене „коту съ намярь” – ако са пристигнали неочаквано или с добра „госбъ” ако са имали време да се подготвят.

/Когато гостът дойде привечер при още незапалена лампа, тя небива да се пали рано, защото се смята, че запалването на лампата подканват госта да си отива. Когато гостът си тръгва не бива да се мете след него/

Бащата оженвал всичките си синове и чак тогава ги отделял. Преди да ги раздели, едновременно с оженването им построявал отделна къща. Подялбата на имот между синовете (братята) ставало след предварителна преценка за еднаквост на дяловете – „на единият - лозето” на „другият - нивата”. Докато бащата е жив, бащината къща се дава на най-малкият брат, който остава да живее с родителите си. Това се спазвало при делба и след смъртта на бащата. Това правило обаче не винаги се е спазвало. Съществуват случаи, когато по-малкият син (брат) отива в нова къща, а родителите остават при по-големия.
Дъщерите, сестрите и внучките не получават дял когато се омъжват и излизат от семейството. Този обичай е запазен и до днес. Смята се за недопустимо сестрите да имат претенции за полагащият им се дял от бащиния имот, поради което те доброволно се отказват от наследствените си дялове за сметка на братята си. (поне так беше до скоро). Ако някой от братята (син) „напусне” конфликтно семейството, той бива лишаван от дела си.

Големите семейства, характеризиращи се с кръвна връзка между всички членовете, се ползвали с уважение, защото предполагали наличие на много работна ръка, много стада и стока и живеели на основата на взаимно почитане, единомислие и взаимопомощ. Това обяснява до някъде и побратимяването с чужди, външни за семейството хора. Това сродяване или побратимяване е запазено и до днес и то се наблюдава в следните три форми:
· Обикновено това са мъже почти на една и съща възраст „акрани”, които са израсли заедно, познават се много добре и са приятели. Обикновено те заедно пасат стадата си, заедно ергенуват, понякога дори се хранят в едното или другото семейство. Почти са неразделни и са като братя. Един към друг се обръщат не по име, а с обръщението „рътлик”..
· Побратимяване се наблщдава и при раждането на деца. Новороденото се захранвало не от собствената му майка, а от друга кърмачка. Нейното дете и закърменото стават побратими (ако са момче и момиче – побратим и посестрима) и в живота се уважават като брат и сестра.
· Кумството се счита и сега за кръвно родство и се предава по наследство от дядо, баща и син. В продължение на векове поколенията от едно семейство са кумове на друго. Кумовете немогат да се сменят, защото двете семейства са сродени. Кумът венчал съпрузите се уважава като баща. Не е възможно неговите и на венчаните от него деца да се женят помежду си – смята се за грях.

Роднински отношения
В едно голямо семейство – фамилия, в което живеят заедно голям брой хора от няколко поколения (поне 3), съществува сложна система от родствени взаимоотношения, ред и чинопочитание. Наименованията в тази йерархия и обръщенията към хората са следните:
Баща – обръщението към него е „татко, татьо
Майка – „мале
Брат – към по-голям брат – „бате, батьо”; към по-малък – по име
Сестра – към по-голяма сестра „како”, към по-малка – по име
Братът на бащата се нарича „срико”, неговата жена е „чича
Братът на майката – „уйко
Братът на жената – „шуре
Сестрата на майката – „леля
Мъжът на сестрата на майката /бащата/ - „калеко
Децата на майчините и бащините сестри /братя/ - „братчеди
Жената на сина – „снаха”. Обръщението е „ньвясту
Жената на брата – „снаха”, Обръщението е „ньвясту, како
Братът на мъжа – „девер
Сестрата на мъжа – „леля
Жената на мъжовия брат – „етърва
Мъжът на дъщерята – „зеть
Мъжът на сестрата – „зеть”. По-възрастните се обръщат към него със „зетьо”, а по-младите с „батьо
Свекърът – „дядо
Свекървата – „бабо
Кум – „калтата
Кума – „калмана
Сестрите на дядото и бабата – „леля
Братята на дядото – „срико
Братята на бабата – „уйко
Първите братовчеди на майката – „уйко
Първите братовчедки на бащата и майката – „леля
Първите братовчеди на бащата – „срико
Сестрите на прабабата и на прадядото – „баба
Братята на прадядото и на прабабата – „дядо
Внук – „фнук”, „фнучка
Сестрата на съпругата – „балдъза
Мъжете на две сестри – „баджанаци
Родителите на двамата съпрузи са „сватове” – „сват”, „сватя

В йерархичната структура на семейството се наблюдават ясно очертани шест нива.

Най-високото ниво е I-во, а най-ниското – VI-то. С нарастване на поредния номер на нивото, нараства и зависимостта му от предишните нива. Старшинството намалява при движение от ляво надясно и отгоре на долу. Всяко следващо ниво в йерархията заема по-ниско положение от предходното..
От схемата се вижда, че бабата, съпругата на сина, а също така сестрата, са на по-ниско ниво от съпрузите си. А също така, че сестрата на съпруга е на по-високо стъпало от съпругата и сина му (IV-то), но тя не попада в III-то ниво при братята си, тъй като социалният и статус е по-нисък от този на братята й. Реалното й положение е между нивата III-то и IV-то. Тя не създава самостоятелно ниво, тъй като след омъжването си напуска семейството. Тя е в пълна подчиненост на съпруга си и в неговото семейство заема IV-то ниво. На първо ниво са подчинени всички останали нива.