четвъртък, 30 октомври 2008 г.

Духовна култура
Обичаи свързани с календара, астрономически и метеорологични явления
Като се има предвит: малко планинско селище, създадено от и населено с овчари, които са били почти неграмотни и четенето, разбирането и ориентирането в календара е било непосилна за тях задача.
За ориентиране и пресмятане на дните те са си служили с празниците обявявани от църквата. Те знаели колко месеца, седмици или дни има между един или друг постоянен празник. Така например между Димитров ден и Георгьов ден е половин година – 6 месеца; между Димитров ден и Атанасов ден – три месеца от Коледа до Благовец – три месеца и т.н. [6].
Годишните времена са: пролет, лято, есен, /подзима/ и зима, като точните им граници не са установени. Годината има 12 месеца: “Гулямият мяиц” – януари, “Малькият мяиц ” – февруари, “Марта” – март и др. Съществува легенда, според която Марта е била жена.

Имало едно време една жена, която имала куража да изкара агънцетата си на паша през март. Взела хурката и вретеното си и запрела. Марта се разсърдила, че не я почитат и се разфучала. Жената й се присмяла. Тогава Марта ударила такъв студ, че я заледила и нея с хурката и агнетата й”].

Денонощието се състои от “день” и “вечер”, “нъш”.
Денят се дели на следните части: “сабахлен” – сутрин до 9 часа, “планнина” – обяд, /лятно време обяд се познава “пу сянькета на чвяка”/, “икиндия” - след обяд, “ход вечер” – привечер.
Нощта започвала след “кът съ смрачи”, “кугату зайде слънцету”, полунощ се нарича “сряд нъш” т.е. средата на нощта, а зазоряване – “саба кърши”.

ЛунаМесьчинъ” и лунните фази. Фаза новолуние казват – “нямъ Месьчинъ”, в първа четвърт – “новъ Месьчинъ”, при пълнолуние – “пълна Месьчинъ”, във фаза на стареене – “скратъ съ” или “пувръщта съ”. Има легенда според която:

Слънцето и месечината били някога брат и сестра и греели еднакво. По едно време се скарали кой да грее по-силно. Тогава Слънцето взело едно волско лайно и ‘цапаросалу’ /цапардосвам/ месечината. От тогава тя грее по-слабо, защото и бил ‘наклепън суратья’”

Съзвездия. Известни са две звезди: “Зорницъта” и “Вичерницъта” – това всъщност е един и същи астрономически обект и той не е звезда, а планетата Венера. В зависимост от това кога се появява; призори или привечер се нарича с едното или другото име. Но в селото “тва съ двя отьдельни звязди”.
Съзвездието Голяма мечка – “Уралицата” е от шест звезди наредени “къту уралу” /като рало/. Съзвездието Плеади – “Квачката с пилците”. “Кулата с олва” /кола с волове-?/, “четири нарет съ кулатъ, двя утпреш съ олват”.
Млечния път – “Пътьката” или “Плевъта” – Един кумец “открал ут калтатата” си слама и за наказние “Госпудь напрал така”, че падналата на земята слама да се вдигне на небето, та това деяние да се помни.

Ветрове. Студеният северен вятър се нарича - “пуряс”, топлият южен – “бял вятер”, западния – “горния вятер”.
Градушка. “Кугат лети градушка убръштаме пръстьетъ на дуоръ и свяш на кулизмъта /иконата/ запаляме ”. Понякога за да спре проливен дъжд и град “фърляме соль и съ провикнаваме ‘Стига вейке боже, стига’”. При гръмотевици се крият под дърво /ако има такова/. Ако човек е в къщи и когато светне /светкавица/ “смукат” /всмукват/ с уста като на бебе, особено ако там има деца. Това се прави с цел някое от тях да не се стресне[6]. Жените пък си плюят в пазвите.
Мерки
Най-често използваната мярка за дължина при не големи предмети е ръката: “пръс” – използва се ширината, а не дължината на пръста; “ръка” – използва се ширината на дланта; “каръш” /педя/ - растоянието от върха на палеца до края на малкия пръст при разтворена длан; “лакъть” – дължината на ръката от върха на пръстите до лакътя.
По-големите растояния са се измервали в крачки. Всичките тези мерки са значително неточни.
От мерките за вместимост се използвали “стиска” - шепа, “юч” – две шепи, “окъ” – килограм, “тенекия”- крина.
Сметките са се водили главно “на дуверие”.
Медицина
Въртуглавство” при козите и овцете, “кугат съ усили тревъта на пролеть”. Се лекува с пущане на кръв от ухото на оцата или козата.
Утрувену” – лекува се с наливането в устата на болното животно “чурбъ од брашну” или “шербеть”.
Счупен крак на овца или коза се лекува с привързване на “гладки”, т.е. с няколко дъсчици, които се подреждат внимателно върху мястото на счупване, след което се завързват. Това е своего рода шиниране но с подръчни материали. Свалят се чак когато кракът заздравее /зарастване на счупената кост/, което пък се познава по това, че животното започва да стъпя на него. Този начин на лечение се използва и при хората.
Ухапването на животно от змия – мястото се “цаца” /боде се/ с игла и се изтисква, за да спадне отока.
При болест при едрия добитък – го прекарват през огън.
Набито” /подбито/ копито на вол, кон, магаре се лекува от налбантите. Копитото се пробива отдолу, селд това се слага памък, натопен в катран. [6].
Кръвотечение от носа при хората се лекува като се измива лицето и се разтрива врата или слепоочието на болния.
Урчасану” – баят му.

Магии и гадания
По плетищата на нивите и градините слагат “за уроки” говежди черепи.
Когато се излюпят малки пилета, прекатват ги под “пръстья”.
Горяща “главня” не се размахва във въздуха, за да “н’ съ приделят” стадата.
При къпане вечер мръсната вода не се “изтуря”, изхвърля се сутрин. Вечер има юди – урочасва се.
Некътету” /ноктите/ когато се изрязват се събират и се хвърлят в огъня, навън не бивало.
Да не се надкрачи “тваричката” /кобилицата/ - излиза ечемик.
Грехота било да се мери хляба, който се дава на заем. Затова винаги си заемали “самунь зъ самунь” /хляб за хляб/, колкото и да са различни по големина.
Когато пада звезда или “кугату кукумявкътъ каца на къщата” – умирало човек.
Паяг га съ спусне” – гост ще дойде.
Прешлень” когато падне от вретеното и се завърти – гост ще дойде.
Виене на куче – не е на хубаво. Кучето когато се повлече по задницата, лош знак за стоката било.
Когато колят прасе, по неговите вътрешности гадаят момче или момиче ще се роди у стопаните или каква ще бъде зимата – тежка или лека.

Освен всички обичаи, схващания и вярвания правят впечатления и някои прояви, които са запазили актуалността си и в наши дни и дават представа за религиозния бит на хората от селото. Те са характерни с богата поредица от магически постъпки и действия, който е трябвало да предпазват посевите, добитъка и членовете на семействата им от болести, и да гарантират добрият доход на годината.[6]. Такива обичаи са например, раздаване на пити, то става на някои празници. Курбаните също са форма на религиозна проява. Те биват частни и общи за селото.
Кукери – това е карнавален обичай, който се провежда през седмицата преди Великденския пост.
/В различните краища на страната те са с твърде разнообразни наименования: кукери, кукузци, бабугери, бубашари, дервиши, арапи, дракуси и др. Някои учени допускат, че в този обичай има отражение от древногруцкия и древнотракииски свят – Дионисиеви и други култове – Хр.Вкарелски – “Етнология на България.”/
В Деведере този обичай носи названието “бубашарь” /не знам точния смисъл на тази дума, но в деведерския диалект има смисъл на занемарен, нечистоплътен човек с лоши хигиенни навици. Може би в днешен вариан нещо от рода на клошар. “Ко с’ съ ухлепал кат свине, бубашарь такъв”/. Названието си обичаят носи от названието на главното действащо лице кукерът “бубашарь”. Той е герой без обществена определеност, има “баба”, която се смята за негова жена. Той е облечен с ярешки кожи с космите навън. Вместо маска, лицето му е начернено със сажди. На пояса му са окачени звънци “клопати”. Въоръжен е с дървена сабя. “Бабата” е мъж, облечен в женски дрехи – в носия. Има огърлици и гердани. Лицето й е набелено и начервено като на млада невяста. Имат и “кум”. Кумът е прилично облечен и на кон, които се води от един или двама немаскирани младежи “подкум”.
Играта се провежда по цялото село – из улиците и в дворовете на отделните къщи. Публиката са всички селяни, които желаят да присъстват. Публиката взема участие в играта, като задирят и се опитват да задирят бабата, вследствие на което биват преследвни и удряни с дървената сабя от бъбашаря. Когато някой се опита да отвлече бабата ударите на бубашаря със сабята са доста силни и безмилостни. През целия ден кукеръте обикалят из селото и не пропускат нито една къща. Когато бабата не е в опасност, кукерът прави разни збавни номера, като подгонва децата от публиката или младите девойки. Кукерът постоянно ги следва. Понякога в кукерската дружина има и гайдар. След свитата вървят немаскирани които събират подаряваните храни и продукти.
Когато кукерите и кумът влезнат в двора на някоя къща, стопанката на дома изнася в решето жито, паница брашно, хляб, сланина, сирене, яйца, вълна и др. продукти. Карнавалът свършва след като бъдат обходени всички къщи от селото. Понякога след карнавал се устроиват борби, като на победителите се подаряват част от продуктите, събрани от кукерите преди това.

Поздрави, пословици и поговорки
Лека нъш”.
Хад на здраве, да ви дава Госпуть здраве”.
Дубря дошли” – “Дубря нашли”, “Дубря заварили”.

Пословиците и поговорките, по своето естество са кратки, ценността им се състои в това, че в тях е синтезирана мъдрост, логика, преценка за положително и отрижателно, за сериозното и смешното. [6]

Познавателни към природата:
На вълькъ му е дебел вратъ, оть самичък си върши раптата.”
От сяк дърву свирка н’ станва.”
Дървоту се превива дукат е младу /тенку/.”
Сяка жаба да с’зна гьоля.”
Га зайчету преметне бърчината, ти върь гу гони.”
Куга съ обърне кулата – пътища млоу.”
Ти испусни питунмоту, пък върви гонь диуту.”

Морални прояви и физически особености:
Хлепте съ кът тъкъвъ руспия” – т.е. смее се като жена със съмнително поведение.
Хич немо съ шливя” – т.е. престани да се глезиш.
Стига си съ леустил” – т.е. стига си говорил глупости /лява уста/.
Млоу юрнецьи си знал” – т.е. циркаджия, знае много фокуси, номера.
М то вълна на устата м’ излязе от пухтаряне” – т.е. омръзна ми да повтарям.
Стеини съ стуга си съ отвискал” – т.е. приканване към мобилизация и сериозност.
Полень, полень сва нящу шу мисли” – т.е. върши се нещо, което не е съвсем наред.
Те са ен’и такъи – ут сякъде ляп н’ идът”- т.е. хора които се държат надуто, капризни.
Чвяк без кусурь нь бива” – т.е. идеални хора няма.
Чвяк съ учи дорде му гледат очите”- т.е. никога не е късно да се научи нещо ново.
Ъ хъ, то вейке мяса енно нящу” – т.е. нищо не струва.
Броеньте деньва бърже съ скратат” – т.е. броените дни бързо свършват.
Вии на бързу ги натаманихте” – т.е. набързо ги оправихте, сметката излезе вярна.
Ей така си върви – ерни-берни” – т.е. разхожда се, работа не подхваща и няма намерение за това.
Сега ура, ура – сетне магаретом кура” – т.е. живее в момента, без да прави сметка за бъдеще – широк живот.
Хубоу ба улом, ама караме дали зорна” – т.е. едва, едва караме – стеснено, трудно положение.
Кът са плесне от там, та чак тува в селту” – т.е. критерии за голямо растояние.
Оть да у закпа тъка приказваш на зула” – т.е. защо говориш без да мислиш?
Върви наздет му натейне главътъ” – т.е. не е на себе си /психо/.

Обществени и трудови отношения:
От беглишка чошма ода не мо пи” – т.е. не се ангажирай със съмнителни неща.
Сяку селу с адеть, сяка къща с табаеть” – т.е.на различните места обичаите са различни.
Кугат ми пееш Пенке ле кой ли тъ слуша” или
Кучето си лае керванът си върви” – т.е.едно се говори, а друго се върши.

Относно турците и вярата им.
Турчинът е куча вяра, улом.”
Арнаути да упостят, чутет да н’ хми съ чу, трижде пъти в гробъ да съ мятат. Земета дань ги приеме.”
Сирацьи нъ напраха, да закпа тяхната майка чифутска да закпа.”

Отношение към училището:
То нашту училище бяше паратька рапта. Научавахми съ най-млоу да съ пудписвъме. Даскалъ бяше сиде на лоф. Ний хми миряхме децата, носихме им ляп, сирене и йца.”

Кугат имаше училище, учитълъ нъ бахтяше с еннъ гулямъ сопъ. Имаше един пустял Рилъжия, млоу бъхтяше. Застанваше на вратата със сопъта и децата се провираха помежду чатала.”

Кинигте с’ останваха неудрязань. След училище утухме на байре да пасеме олват.”

Религиозни:
Госпуть дава ба дава, амъ в кушяря н’ вкарва.” – т.е. всеки има шанс, но трябва да работи.
На Госпут тамян кади, на дяпла свящи паль” – т.е. двуличник.
Неска е Светъ Богротьцъ”- Св. Богородица – т.е. празник е.
Ицатъ съ багрят на Влидень” – т.е.на Великден.
Слязь Боже та виж, че пак съ покачь” или
Боже, милни боже” – т.е. възглас при изненада или учудване.
Дяулска рапта ” – дяволска работа /напр. радиото, техниката/.
Нивата иска мутика, а не мулитвъ”.
Вечерну вряме нъз селу има селску, караконжули”.
Кършиль съ махтаре на църкватъ и съ откраль кулизмите”- т.е. счупили са катинара на църквата и са откраднали иконите.

Клетви, псувни:
Упустяваш такъвата маскаръ” – за магарето.
Да та закпа такъвия каракуш” – т.е. за животно което не заспива лесно, бързо.
Чакай да закпа тойта майка” – т.е. майка ти да умре и тя да я закопа в гробищата.
Шт да еба вашта майка, такъите мартатели /слаба, дръглива стока/” – т.е. за овце и кози.
Ябавам те такъвия галекь”- за волове.
Упустяваш такъвия дракус” – т.е. животно което вечерне спи и досажда.
Къш, да упустяш такъвата лишица” – т.е. за кокошка.
Упустяваш такъвия марангозин” – т.е. за котката - в слисъл; ленивец, мързеливец.
Да тъ еба такъвия ънглъш” – т.е. за необуздано, буйно животно, обикновено катър или магаре.
Да тъ закпа ткъвия пайтал” – за животно, което често се спъва по време на движение.
Хю, упустяваш такъвия гьозбаджия” – на куче – т.е. хитрец, измамник, готованец.