сряда, 29 октомври 2008 г.

Песни

Спирайки се на въпроса за песните, искам да споделя с уважаемия читател следните няколко неща:
Въпреки трудният и изпълнен с несгоди живот, който водеха тези полупланинци, те умееха да пеят и да се веселят. Песенният им репертоар беше огромен и съществуваше голямо разнообразие както по отношение на ритъма, мелодията и текста на песните. Пееше се на нивата – по жътва, по седянки, по белянки, по сватби, по хора и забави. Хората от селото казват, че “имяше жен’и дет’ знаха пу 100 – 200 пясни”.
Каква беше обаче изненадата ми когато преди години събирах материали по тази книга? За около десетина дни разговарях с почти всички /останали живи/ “песнопойци” от селото и те едва успяха да си спомнят текстовете и мелодиите на двайсетина “енноврямешни пясни”. А всичко останало? – всичко останало е безвъзвратно загубено.
Песни които са се пели векове и са се предавали от поколение на поколение, сега никой не знаеше и никой не помнеше. Тук и сега не ще се спирам на причините довели до това състояние на нещата, това е друга тема.
Едно обаче поне за мен е ясно: песните идват и си отиват с хората от онези поколения за които са били създадени и предназначени. Те са част от културата на дадено/и/ поколение и те идват и си отиват заедно с тези поколения и тяхната култура.
Това беше и причината поради която реших да запиша тук текстовете на песните, който все още се помнят в селото, а те са само 24 на брой.

Милка и Иванчо
Милка си Ванчо изпрата
чак до царските палати
и га се назад върнала
на клонче седи пиленце
пиленце, пяе, гувори
н Милка са е сторило
че са го Ванчо убили
отдалеч вика майце си:
- Постилай, мале, постилки
нарядай, мале, възглавки
да легне Милка хубава
да легне няма да стане.

Троица братя дюлгери
Троица братя дюлгери
на Тунжа моста правели
Денем го моста градяха,
Нощем са моста разтуря
Чудят са тримата братя
Как да си моста направят
Турския султан заповед издава
Ако са моста не свърши

Главите ще им отряже
Чудят са тримата братя
Как да си моста заградят
Най-после Павльо, най-малкия
Заповед той я издаде:
-Която булка най-рано дойде
Прогима да им донесе
нея в темела ще сложат.
На сутринта кат станали,
Двамата видяли ня. Павля булката
-Ето на Павля булката
прогима да н’ донесе.
Павльо кат видя булката
И седнал Павльо да плаче
- Защо ми плачеш, Павле ле?
- Пръстен ми падна на дъном сграда
- Мълчи ми, Павле, не плачи, я ще
го Павле изкара
Че влязе долу в темеля
И я заудряли с камъни
Тя викала:
- Слушайте братя дюлгери
барем ми прозорче остайте
да си накърмя детенцето.

Де дойде, Яни
Де дойде, Яни, де дойде, мари
де дойде да не дойдеше
та ми кандиса ондиса
сряд’ село средя мегдане
че ми залюби, залюби
в селото. Златка хубава
кадето Яни ходеше, мари
Златка армаган носеше, мари
лимони и портокали
га бяше Златка левитере
тя черни синци носеше
и капа и поборничка
Кога се Златка ожени, мари
тури чернило на сърце
живо желязо на ръце.

Ванчо си мами думаше
Ванчо си мами думаше, мари
мар’ я ще мамо да ида
на Инжекьовски панаир.
Мама на Вано думаше:
-Седи ми , сино , не ходи
на Инжекьовски панаир
там има моми хубави
а ергените им глупави.
Ванчо си мама не слуша
та стана Ванчо, отиде
на Инжекьовски панаир
играли ден до пладнина
една са пушка пукнала
одари Ванчо челото
челото между вяждите

Грозданка по двор ходеше
Грозданка по двор ходеше
По двор и по калдъръме
Майка си люто кълнеше:
-Бог да те убие, мале ле
на Иванчо бяло бакалче
омръзнало ми , мале ле
кървави ризи да пера
остри сабята да мия
човешки глави да крия.
Снощи ми, мале, донесе
една ми риза ленена
ленена и копринена,
а във ризата имаше
една ми дясна десница
я на десница пръстенче
я на пръстенче пишеше
моето братче Иванчо.
- Я ще те издам, Богдане
на касъбота пашата
- Не ме издавай, Грозданке,
темно бяше, не познах го .

Слънцето трепна да зайде
Слънцето трепна да зайде
зад милна гора, зелена
Марго си ляха забрава
забрава и засява
урало му се закачи
Марго се чуди и мае
дали е камен’ ирлия
или е китюк чилия
не било камен’ ирлия
нито е китюк чилия
най-било тежко желязо.

Възкачила са кадъна
Възкачила се кадъна
на високите чардаци
на шарените пармаци
че ми са виком извика
Блазе ви, холан, блазе ви
на българските девойки
де има сянки дебели,
българки да ги възседнат
българки да ги напият.

А бре, Тойне
А бре, Тойне, моме
а бре, гиде урказъм
де дойде след мене
след мене, след коне
Нали ми найде, Тойне
моя с’ меден кавал
Юначе, юначе и да съм го нашла
майце съм го дала.
Майка ми го скрила
в шарено сандъче.
При тънки дарове
тънки, компински
Братя съ го взели
Та са го занели
Горе ми в планината,
ча са засвирили
жално ми след овцете,
милно ми след момите.

Недо, Недо, дюлбер’, Недо
Недо, Недо, дюлбер’, Недо
пила Неда сношна ода
сношна ода, вечерешна
та изпила люта змийка
люта змийка, усойница.
Легна Неда, разболя са
разболя са, залежа са
Нед’но любе Неди дума
я умирай, я станувай
я на мене прошка давай
-Я умирам, я отувам,
я на тебе прошка н’давам.
Оставам те ресен гердан’
да го носиш на златари
на златари куимжии
Да му ляят ясен звънец
Да го дадеш Нед’ни майци
да го тури на вратата
га отваря и затваря
да й са стори Недн’на майка
че иде, иде бяла Неда.

Иван кюпрюжия
Отде се прочу Иван кюпрюжи
та ми направи чудна кюприя
Та ми минали църни татари
дето минали плян попленили
плян попленили, роб заробили
че избягаха Станка и Михал,
Станка избяга към Бяло море
Михал избяга към Черно море
Де са вървяли и са нашльол’
И са сдобили с мъжком дяте
Станка Михалом тихом думаше
ти иди долу, долу в чаршия
да ми оцелиш стара робиня
да ми люлее мъжкото дяте.
Кюпрюжи Михал на нивя отива
Кадъном Станка за ода тръгва
Стара робиня дяте люлее
Дяте люлее, песен му пее
- Нани ми, нани, диново дяте
синово дяте и дъщерино.
Станка на Михал тихо продума:
- Я ми накарай стара робиня
да ти изпее сношната песен
сношната песен и катаденшната.

Дено, мари, кара Дено
Дено мари, кара Дено
Юванува стара снахо
Юванува и чобанова
чула ли си или не си
де са сбират харамие
харамие, слав гидие
Горе, Дено, над селото
Над селото, над бърдото
Коне коват и седлаят
И се дума сдумуваха
Хайде право да ударим
на Дениним равни двори
равни, Дено, та широки
Кажи, Дено, имането
имането дядовото
- Ой ви вази, харамие
харамие, слав гидие
Я съм скоро доведена
през бял Дунав преведена
Имам, нямам три недяли,
събрала съм три хиляда
ей ги де са на полижаююца
земете ги , дялите ги
като братя, братовчеди.
-Кат си скоро доведена
чие йе, Дено, тува дяте
дето ходи по Великден
по Великден по хората
по Гьоргьовден по люлките.

Диляна Мома
Диляно моме, Диляно
още ли мома ке ходиш?
още ли сърца ке гориш?
Ти ме накара, Диляно,
жената да си напусна
децата да си забравя
Тебе, Диляно, да зема.

Пенко си мама думаше
Пенко си мами думаше
мар мамо, мар мила мамо
ти кажи, мамо, на бате
вечера ии утре вечер
при внуци, мамо, да иде
че ми се канят, мамо льо
жьндарговските хайдути
канят са да ма убият.
-Сино, Пенко льо, Пенко льо
дет ще е, сино, батьо ти
по-добре, сино, ти да си.
Батьо ти има, Пенко льо,
булчица като куклица,
дятанце като прьстенче.
Пенко са ядно наяди
на сърце жално нажали
откачи чанта от дувар,
закачи чанта на рамо
че ми отиде, отиде
във тая гора зелена
разчелил Пенко стадото
и жално с кавала засвири
да го зачули, зачули
жандарговските хайдути
те ми са Пенко хванали
и му главъта отрязали.

Лозе, ле мари хубава
Одила Лоза хорото
Около града Сливена
че си загуби кърпата,
кърпата стафидница
че набедила Митето
Митето, гайдажийчето
-Мите, ле, Мите, гайдажи
дай си ми, Мите, кьрпата
дай си ми, Мите, кьрпата
-Кърпата стафидницата,
Лозе ле, мари хубава
Както вардям очите
Тьй ли да вардям и кьрпата ?

Стефан Ягоди думаше
Стефан Ягоди думаше
Ягоди, булие хубава
я ще надолу да ида
надолу към механата
да ми се лю ле чакала.
Цял нъш го Ягоди чакала
девет вретена напрела
и мъжка риза ушила
няма го Стефан да дойде
мъжко й дяте приплака
легнала да го приспава
таман йе сладко заспала
Стефан на врата потропа
стани ми, Ягодо, отвори
не го зачула Ягода,
най го зачула майка му.
Станала та му отворила
и го дума надумала:
-Синко, Стефане, Стефане
твойта булка Ягода
цял нъш е, сино, играла
със сейменските хайдути.
Стефан са ядно наяди
по сьрце жално нажали
извади ножче от нещеруе
та й главата удряза.
-Глава и пърха из кьщи
Изика дума думаше!
- Любо, Стефане, Стефане
Твоита майка, любо ле,
Тя била върла душманка.

Турчин робини караше

Турчин робини караше
До три синжира караше със роби
Първият шинжир, мале ле,
Са млади моми
Третия синжир, мале ле
Са отбор юнаци.
Най-напеж върви Тодорка,
Със мъжко дяте на ръце.
Турчин Тодорки думаше
-Фьрли, Тодорке, мъжкото дяте
да ми напреж коня вьрвиш
росата да ми биеш
да ми се коня не кваси
Тодорка из гора вървяше,
Ред по редом дърва хареса
Люлчица да си направи,
Детенце да си остави.
Де видя дърво хубаво
Отпаса повъс оит крьста
И ми люлка завьрза
И свалила тънко скуте
Люлката да е напраи
И си Диманчо сложила
И го люшнала и мъ запяла:
-Нани ми, синко Диманчо.
Га ватьр духне, дята залюля
Катуда га мине, да те накърми
Да растеш, синко, да пораснеш
От село на село дя одиш
За маика си да питаш
От робство да я отьрвеш.

Маро ле, мари, хубава
Маро ле, мари, хубава
Маа е млатна бялила
на тиха, не бял Дунава
отде минали винари
винари и рабажии
те си на Мара думаха :
-Маро льо, Маре хубава
яла вино да ти посложим
и вьрла бяла ракия.
Винари и работие
не ще ви мара виното
виното и ракията.
Най ви иска Мара момчето,
ммчето биволарчето
дето най-отпред вървяше
първата кола одеше
първата кола биволска
Маро ле, мари хубава
Нам йе момчето главено
главено пръстен менено
за него кораме виното,
виното и ракията
Мара ги люто покълна
Винари и рабажии
-И га вървите, вървите
до среда пътя на идте
Дано яребичка подфръкне,
биволе да се подплашат
виното да се удави
Както ги Мара покьлна,
така ги клетва стигнала.

Раде ле, изонджовке ле
Раде ле, изонджовке ле, мари
Раде ле, пазарджовке ле , мари
Що често, честиш, Раде ле
Н’аз пазар над Изонджово
-честем си, честем си, бате ле, мари
дано си видя някога
някога от нашто село, мари
од мамината роднина
на мама здраве да пратя, мари
на мама и на батко си
тено ми здраве да н’дойде, мари,
че той ме даде далеко
далеко, та на мнозина
на девет лели, левтери
на осем егрен девери, мари
Най-мънинкото деверче
Той си на мене думаше мари
Бульо, н’вясто
Остави бате, бульо льо,
Та вземи мене бульо льо
Мар’ мълчи, мълчи, деверче
Да те не чуе батьо ти
Той тебе жив не остава

Седи, Седи, Стано Льо
Седи, седи, Стано Льо
В градина под калина
под бял червен трендафил
под мораво леленче.
Из път върви старо харо
Старото си заминава,
левтерото остава,
той на Стана думаше:
- Стано, моме, Стано льо
набери ми, Стано льо
от твой ранен босилек,
от мораво леленче.
Коняя Стани думаше:
-НЕ набирай, Стано ле
не набирай, момне ле
девет села минахме,
девет моми лъгахме,
девет моми любехме,
девет моми лъгахме
и тебе ще излъжем.

Ой, Димо, Димо
Ой Димо, Димо, хубава Димо
луда л’ беше, Димо, твоята майка
тат те на низа сама проводи
жетва да женеш, Димо,
снопе да збираш.
Га женала, що женала
де минали църни цигани
те си на Дима тихо думаха
-Ой, Димо, Димо, хубава Димо
има ли, Димо, сянка дебела
сянка дебела, ода студена.
Сянка си имам, ода си нямам
брат ми одиа ся за ода.
Слънце захула, брат не дохула
че я хванали хубава Дима,
та я метнали в конска кола,
че я одили от село на село,
от село на село, от кьща на къща
га ушльоли в Димино село
на одер седят, ракия пият
-Ой мале, мале, Димина мале
стана дикис ай цьрна циганка,
че й плаче цьрно циганче.
-Ой мале, мале, Димана мале
додерали, мале, Димини рици
Димини ризи, Димини с иги,
ким ги дудира, ким ги хариза.

Сино Калинчо, Калинчо
Сино Калинчо, Калинчо
Кажи и, мама, болката
майка ляква да тьрси.
-Мале ле, ти Калинчова,
мойте са гряхи безкрайн.
Га по хайдутлук ходихме
на път си мале срешнахме
млад юнак с млада булчица
с мало си мъжко дятенце.
Я хми детето поисках,
поисках да го порадвам.
Яз ни го, мале, порадвах,
най го на рижен набодах.
Татка му, нале, накарах
в гората съчки да збира,
буен си огън да кладе,
майка му, мале, накарах,
ръжена да върти.
Дятенцето от ръжен продума:
-По-назад, мале, да тляе,
че ми сърцето изгоря.
- Да гори синко, да тляе,
тва е от вуйчо ти Калинчо.
Майка го люто покълна:
- Сино Калинчо, Калинчо,
девет си годин ти лежал,
и още девет да лежиш,
на игла да се подпираш,
през пръстен да се провираш.

Станке ле, Арабажийки ле
Станке ле, рабажиева, мари,
рабажиева, гьоргова,
чуеш ли, Станке ле, нал чуеш
що дума юрук за тебе, мари,
що дума, що хоратува, мари.
-Дойде ще лято проляте,
тръгне ще моми по гюлнюк
и ти ще, Станке ле, да идеш, мари
и я ще, Станке ле, да дойда.
На пътя ще ти застана, мари,
косъта ще ти оряжа,
наз пътя ще я разфърля, мари,
га минат църни цигани,
косъта да ти събират.
Ситно ще сито да правят,
ситно ще брашно сяят,
дето косъта ще падне, мари
честа курийка ще стане
там дето оите паднат, мари,
бистри кладенци ще станат.

Злато, Златна ябълко
Злато, Златна ябълко
ти са мене хвалеше
хем хвалеше и фърляше,
че ти вино не пиеш,
пък на вино мирисаш.
- Байне ле, бате Иване
снощи ми гости дойдоха
майчини братя мильонци.
Влязох долу в мазата,
вино да хми налея
вино и бяла ракия.
Ветрове се силно надуха,
Изгаси са кандиля,
изтури са виното,
та ми скутя намокри,
та на вино мирисам,
на вино още и ракия.

През село минат татари
През село минат татари,
Раде ле, бяло, хубаво,
всичките миром вървяха
Раде ле, бяло, хубаво.
Най-младото татарче,
сам той си миром не вървя

Раде ле, бяло, хубаво.
Възметна Рада въз конче,
Раде ле, бяло, хубаво,
Майка и подир търчаше
Раде ле, бяло, хубаво.
- Ако е с хубост, Раде ле,
Раде ле, бяло, хубаво,
Черен ми чумбер’ да пратиш
Раде ле, бяло, хубаво,
Майка ти черно да носи
Раде ле, бяло, хубаво.