ИНТЕРВЮТА

З.А.: Как се казва селото?
З.Г.Д.: Едно време са казваше Деведере, сега - Камилски дол.
З.А.: А Камилски дол откъде е дошло?
З.Г.Д.: Т’ва Камилски дол е дошло, едно време имало един камилар и карал едни камили и на Голям дол паднала една камила и са утрепала и го кръстили Камилски дол.
З.А.: А в селото колко рода има? Как се казват?
З.Г.Д.: Най-напреж от спирката - Кръстючен’те, Лодкажийкинте, Налбантовите, Казаковци, Суроловци, Ментаджийкин’те, Бузовци...
З.А.: Ти така както живеят ли ми ги казваш? По местата, където живеят?
З.Г.Д.:Така на махалички. После Шереметевци, цялата махала, т’ва сичкото е Горна махала. Там до читалището са от дяд’ Васила и се казват Василовци.
З.А.: А тия Пирюнчовци?
З.Г.Д.: Тия Пирюнчовци сичките са на баба Гела. Такъй кат пиринч. Не ги л’ знаш? Туч. И приказват.
З.А.: Тръгваме отгоре - вуйко Георги, нататьк дядо Петър от горната страна на пътя?
З.Г.Д.: Тоя път дето върви нагоре. От горната страна дяд’ Петровата къща, кат са почне от Рабажийкинта къща, от Бурго, Юпитера, уйко Георги, нататък стига до дяд’ Петровата къща и тая малката уличка леля Тина дето живее. Това са сичкото Пирюнчовци. Дончо, дяд’ Васил - една стара къща на дяд’ Папагала. Тоя дяд’ Папагал живеел там, дет' заколил баб’ Караянчовите деца.
З.А.: Дядо Черкеза ли?
З.Г.Д.: Черкез ли беше?
З.А.: Нашта къща, където е дъба, по пътя дето слизаме надолу и горния път, дето върви към баба Карфилка...
З.Г.Д.: И дет’ излиза при баба Мария Шереметката. Отдолу Иван Тянев, до Димитър Тянев – т’ва са Шереметевци. От горе пътя кат са почне от нашта къща, на чичо, т’ва всичко са Шереметевци. Стрик Янко, жената му е от Васильовци, а път той е от Кунчовите. Жената е от Васильовци. След т’ва другата къща на Сарака - Желязко е от Суроловци.
З.А.: А Караденезкините и Танасакчен’те?
З.Г.Д.: Желязко таткото е от караденезкин’те, а майката е от Суроловци. Майката на дяд’ Танаш е суроловска дъщеря.
З.А.: Стоян Шереметя? Тия Шереметевци защо са отделени?
З.Г.Д.: Сигур къща са купли. Дяд' Стоян там е живял.
З.А.: Отиваме към Василовци. От площада, пътя към Ковчо...
З.Г.Д.: Уйко Димо, Костовци, Георги Димов, срик Митьо, дяд’ Георги, дяд’ Хоретя, срик Кольо, дяд’ Димовата къща... и още има.
З.А.: Почват от Уйко Димовата къща до уйко Сотировата това всичко тяхно ли е?
З.Г.Д.:Да. И уйко Митьо е от Василовци. На Юпитера къщата е била Василовска. Отдолу на Димитър Димов е Василовска.
З.А.: И Василовци заемат цялото това място? Един Дядо Кольо имаше пред Димитър Димов. Той от кои е?
З.Г.Д.: Тая баба на дяд’ Коля майката, тя е на дяда Хоретя сестра. От Василевци.
З.А.: Отиваме към Здравковата къща.
З.Г.Д.:Не. Тя не е на Василовци.
З.А.: На дяда Коля майката е от Василовци. От там отиваме към Миланката. Те са от Василовци нали?
З.Г.Д.:Майката е от Василовци. Стоманката и тя – на Милан е сестра.
З.А.: Палазкините от кои са?
З.Г.Д.: Дяд’ Палаза и баба Митра са брат и сестра, на дяд’ Аданя бабата. Дяд’ Аданя и дяд’ Маричко – те са гърци.
З.А.: Значи са гърци? Дядото на Ана е бил грък? Тогава и Палазкините са гърци?
З.Г.Д.: Не.
З.А.: Рус’вите от кои са?
З.Г.Д.: Те са с Тужаркин’те. Баба Калуда е от там. Дяд’ Кольо им е роднина.
З.А.: Акъловци. Мястото им къде е? Пътеката от баба Карфилка надолу ли?
З.Г.Д.: Мястото хми е там.
З.А.: Къде по точно?
З.Г.Д.: При дяд’ Ваня. А харманите им са били отгоре. Там са вършали.
З.А.: Само дяд’ Ваня ли е бил от Акъловци?
З.Г.Д.: Ия! Дяд’ Ван’ - и баба Кирвица, и Ванкя и баба Неда и още една
баба - Маринка.
З.А.: Те в една къща ли са живели?
З.Г.Д.: Те сичките са там - баба Мара. От Иван Аданев. Кольо Куманов има голям род. Акъловци с Палаза са роднини. Баба Стойка Шереметката. Още имаше кадга.
З.А.: Долу баба Стана, на Паско бащата и те ли са Акъловци?
З.Г.Д.: Да
З.А.: Значи са на две места?
З.Г.Д.: Баба Мария викаше "нашия брачед Кольо Куманов".
З.А.: Значи Милан е от Акъловци? А Миланката?
З.Г.Д.: От Васильовци.
З.А.: А Стоманката?
З.Г.Д.: Стоманата е брачед с бабата тя е от Чилякчин’те. Стоманката е от Васильовци.
З.А.: Баба Гела е от Пирюнчовци. Тя вика на Шереметевци леля и вуйко.
Тя е от Пирюнчовци, роднина на Шереметевци, женена е във Васильовци. Ти си от Васильовци и.си женена в Шереметевци. Акъловци са роднини с Палазкин’те.
З.Г.Д.:Да.
З.А.: Ильо и Паско?
З.Г.Д.: Те са с дяда Ангел Овчаркин.
З.А.: На Петър Овчаря или на Тужаря?
ЗТ.Д.: На Тужаря.
З.А.: Исюза с кои е?
3.Г.Д.: С Чилякчин’те. Те са от дяд’ Ангелия. Пък Петър Овчаря, тяхния татко хми е брат. Те са голям род. И баба Дюлгерка на баба Чилякчинта е сестра.
З.А.: Пирюнчовци са на Шереметевци калтати. Бузкин’те с кой род са?
З.Г.Д.: То дяд’ Сотир една сестра имаше само и тя е на Лъджта. Баба Руса имаше.
З.А.: Гач’вите от кои са?
З.Г.Д.: Гач’вите са дяд’ Гачо, Данковица са брат и сестра. Те са Митак’вите.
З.А.: Кои са тези Митак’вите?
З.Г.Д.: Баба Минка, горната и тя. Не знам какви са. Чула съм. Такъй са.
З.А.: Шамандрачкин’те са на нас кумове. Ние сме на Кумбарите, нали? Как са ги определяли? Кой на кой да е калтата?
З.Г.Д.: Я не съм питала точно.
З.А.: Дядо Гачо. казваш, от Митак' вите е. А пък жена му?
З.Г.Д.: Не знам. Едната баба е от Шереметевци, а другата е от Пирюнчовци.

З.А.: На Малкото гробе най-отдолу са Шереметовци. От тия големите родове друг има ли?
З.Г.Д.: Само Шереметевци са там.
З.А.: Шереметевци имат там две места.
З.Г.Д.: И отгоре има.
З.А.: Защо са се отделили?
З.Г.Д.: Сигур при тоя Стоянкиния джинс са били.
З.А.: Значи по женска линия те са направили друго място?
З.Г.Д.: Да

З.А.: В Голямото гробе в началото колко дъба има? З.Г.Д.: Три дъба
З.А.: Най-отгоре кои род е?
З.Г.Д.: Рабаджийкинте, Гадажийкинте, от страната къда село. После са Чиляквите, Суроловците.
З.А.: А от другата страна, отгоре?
З.Г.Д.: На Кинев гробищата. Там са Садъкчен’те, че Пирюнчовските гробища. Сичките са там сберан’. До пътя точно са Топачкин’те. След т’ва от там нагоре сичко са Пирюнчовци. Те са от пътя бая навътре, след т’ва са тия Акъловци пак така са си наредени и от там пътечката от горна страна са сичко Василовци и най-накрая са Бузвите и Палазкин’те. Те са там.
З.А.: Тука под пътечката кои гробища са?
З.Г.Д.: Тия са баб’ Дюлгеркин’те. На Чиляка.
З.А.: Василовци имат много обесени?
З.Г.Д.: Бесят са.
З.А.: Къде ги погребват?
З.Г.Д.: Там ги погрибат.
З.А.: Не ги ли отделят?
З.Г.Д.: Н’ ги отделят. Обясен, удавен - не ги делят. Срик Мить са обясь, срик Кольо - обясен, леля Стана - обясена, Дончо - обясен, леля Злата - обясена, Ваню - обясен, Васил - удавен, Данчо - утрепан, падна от коня, та са утрепа, и майката е утрепана. Майката - застреляна, на дяд’ Васила жената сина я застреля. Срик Сотир, таткот му бил ловжия. То си играл с пушката, зел да я отваря така, той викал, че е празна, пък леля Стана викала: "Въ, батьо, немо така наперя тая пушка!". Пък той викал: "Да н’ тъ е страх, да не тъ отрепа?" И бабата идела от църквата и то кат тракнал и я засрялял.

З.А.: Сега за Циганското гробище да те питам. Къде точно се намира?
З.Г.Д.: Кък да не знаш Циганскот гробе. На точно къда Шилести камень. Има едно деренце.
З.А.: И след 20 метра има друго деренце.
З.Г.Д.: На между тия двяте деренца е.
З.А.: Кога са живяли тези цигани в селото?
З.Г.Д.: Я съм ги запомнила, кога да т' кажа, на я га са жених, тогава са дигнаха. Сетне няма друг’. Тия деца сичките са роден’ тука. Я съм ги запомнила - Синия, Хидя, Фетмя, Софинка. Хашинка, Шерифа.
З.А.: Те са живяли до Овчар’кинта къща и гробището им е било близо там.
Колко гроба са горе-долу?
З.Г.Д: Не знам.
З.А.: Горе-долу. Десетина, 20, 100?
ЗТ.Д.: Я! 5-6 гроба.
З.А.: Кръстове имаха ли?
З.Г.Д.: Не, нищо нямат. Така купенче пръст. Нищо, само фърлят ги в гроба и затрупат ги пръст отгоре и така. Те викат турци са били, пък ние в село ги викаме цигани, те не дават да кажеш, че са цигани, турци са били.

З.А.: А такива „църквички" къде има?
З.Г.Д.: Ами църквичка има на Върбата, колеха курбан там и палеха свещи, който мине, който обича ще си запали свящ и там на тая ниваразсипваха курбаня. Там през лятото ходеха, когат има суша. Един път бяха сварил'и курбаня, помням, и таман почнаха и кат почна един силен дъжд и се разбягаха хората, не можаха да ядат.
З.А.: А какви са тези "църквички"?
З.Г.Д.: Някъв бунар не си ли видяла? Такъв на баиря. Толко височко и така толко широчко, само да се палят свещите и там не трябва да пипаш, да стъпнаваш не трябва. После ги развалиха кат напраиха тия чьопма и изгътаха ги и тоя дъб отрязаха единия.
З.А.: Там колко дъба бяха?
З.Г.Д.: Там бяха три. Кадга ми са праи, че бяха двата на енно място и тия двата ги отрязаха. Точно дето е чучура, там беше тоя дъб.
З.А.: Друга "църквичка" къде има?
З.Г.Д.: Друга има при тая баба Стана. Там имаше една дигичка.
З.А.: Там кога ходеха?
З.Г.Д.: Там ходеха на св. Богородица, на Богородичния ден. Пак палят свящи.
З.А.: Там дъб имаше ли?
З.Г.Д.: Дъб имаше, ма те го изкорениха.
З.А.: При всяка "църквичка" ли има дъб?
З.Г.Д.: Те точно така при дъбват ги праиха.

З.А.: А сен’ета? От кога е?
З.Г.Д.: Я съм я запомнила. Питах дяд’то на колко години е тоя дъб, той вика че си го запомнил такъв. На Гьоргеден’ там панаир имаше и курбань колеха на сенията там. Тая сения видяла ли си я?
З.А.: Видяла съм я.
З.Г.Д.: Я наа ден отидах да видя стви л’ си. Стви си. Ма са я бутнал’ де. Има такъй иманяри нас’якъде копат.
З.А.: А там, до дъба, до нас?
З.Г.Д.: Там гробище бяше.
З.А.: Кога ходят там?
З.Г.Д.: Там колеха курбан на Димитруден’, че на тоя харман гу разсипваха, те и на нашия.
З.А.: Това Старото гробе ли е?
З.Г.Д.: Да.
З.А.: Кога го развалиха?
З.Г.Д.: Чешмите га прекарваха, каналите.
З.А.: А костите?
З.Г.Д.: Дяд’ Кирь зема плочите, та настели тяхната маза. Дяд’ Кирь знаеш ли?
З.А.: Дето се обеси!
З.Г.Д: Да. Пък няя кокали ги изринаха така надолу и такъй глави се търкаляха. Т’ва е старовряменско, не го помни никой.
З.А.: А като погребват целия род на едно място ли е?
З.Г.Д.: Целия род. Дядото га умре, че бабата до нега, че другия га умре. Там дет’е дяд’ Георги и баба Гела, там са сичките неговите братя и жените хми и деца къдет има умряль са сичките на едно място.
З.А.: А в някой стар гроб погребват ли?
З.Г.Д.: Кът няма място погребват. Наред се кара. Сякой си гледа къде му е рода. Искат там да си е до рода. Ку имал стар гроб незнаен, изкопават го и хай. Ку има някъв кост, шъ си го турят там. Че са скарвал’ сетненка на ноа свят съ карат’ оть не са фатат в едни гроб, тясно хми било.
З.А.: Как се отмерва /измерва/ гроба? С конец?
З.Г.Д.: С една къпина - драчка, такава дет праи къпинки.
З.А.: А на всички главите и краката в една посока ли са?
З.Г.Д.: На т’ва нашто гробе са нагоре краката, надол' главите, да гледал слънцето кът изгрява.

Инф. Злата Георгиева Димитрова, образов. 7 клас
Записал: Златка Атанасова