“...Руската имперска политика на Балканите, многобройните руско-турски войни /успешните за Русия/, покровителството на християнските балкански народи от Русия, създаването на гръцка, влашка, молдовска и сръбска държава, това са все събития, които въпреки съпротивата на официалната турска власт довеждат до невъзвратими промени във много области на стопанския и културния живот в империята и до подем в духовния живот и просветното дело и в Тракия”[3]
За храма “Св. В. М. Георги” с. Камилски дол ок. Ивайловградска.
Настоящите записки са събирани от м. септември до края на м. ноември 1955 г. от благочестиви християни и християнки от с. Камилски дол.
Кога е строен храма, през коя година и за колко години е строен не се знае.
По предание на стари християни храма е бил построен с общи усилия и дарения на селяните, камъните за построяването на храма са носени от християните на гръб и с магарета от местността “Бяла стяна”, далеч от селото на 1 км.
Храмът е строен повече от преди 120 години. /т.е. според автора около:1955 – 120 = 1835 г./
Mестността “Бялa стяна”
Приблизително датиране на строежа на църквата посочва и М.Николчовска от книгата й ‘Ивайловград и покрайнините му през възраждането’: “Църквата в селото е строена през 40-те години на XIX в. и е осветена от епископ Кирил през 1843 г. Това става ясно от вградения над вратата надпис:
черква на света
го Георги
енгениета го 1843
отъ Кирила епископ
оть платил свещен
ик Иоан султана
презвитера кир
коза ке Георги.”
Храмът е осветен през 1843 г. от епископ Кирил, не се знае епископа дали е българин или грък но по името се вижда, че е бил българин. Не се знае на кой светиия са вложени костите в престола. Престолът е бил дървен, през 1913 г. при опожаряването и престола е изгорен. Поставен е нов престол през 1940 г. от мраморна плоча донесен готов от една стара църква, през времето когато е служил свещеник Константин Феодоров. На престолаантимине има и се служи Св. литургия. Храма не е осветен след опожаряването.
Изографиривка на храма не е имало, само обикновено боядисване също и резба не е имало. Имало е в храма 3 полилея но при изгарянето на храма и полилеите са унищожени. Всички икони са унищожени при изгарянето на храма. Сегашните икони почти всички са изработени от художник Кирил Кънев, гр. Калофер. Една икона “Св. Ап. Петър и Павел” е изработена от някой си художник от гр. Търговище 1938 г.
Първи свещеник който е обслужвал селото е свещеник Иван Ламбов родом от с. Покрован, ок. Ивайловградска. От ранна възраст жител на с. Камилски дол и е завършил своя земен път в с. Камилски дол като свещеник, погребан е в църковния двор. Слъжил е от 1843 до 1900 г.
Дейност на свещеника: Закупил е камбана от Цариград, която и до днес 1955 г. се бие. Камбаната е специална поръчка с надпис: “Деведере 1895 г.”. Направена е ограда на църковния двор и камбанария 1995 г. Същият по предание е бил слабо образован и слаба духовна подготовка, защото старите християни предават, че никога не е изнасял проповеди или някакви религиозни беседи.
Метална дарохранителница от църквата “Св. Георги” в с. Камилски дол /М. Николчовска/
Настоятели през това време са били: Илия Казаков /касиер/, Илю Колев, Петър Кирков и Шеню Митрев.
Вторият свещеник - Ставри, родом от с. Драбишна ок. Ивайловградска, Служил от 1900 г. до 1905 г.Особена дейност няма правена, за образованието му нищо не се знае, предполага се според преданието да е с IV – то отделение.
Участвал е от начало с комитите, бил е задържан от турците и пак освободен.
Настоятели: Илия Казаков /касиер/, Илю Колев, Петър Кирков и Вълчо Кочешлиев.
Третия свещеник – Саранди Костов родом от с. Арнауткьой, ок. Ивайловградска. Служил от 1905 г. до 1925 г. със седалище от 1905 г. до 1913 г в с. Камилски дол и от 1913 г. до 1925 г. със седалище с. Кочаш, ок Свиленградска. Образование IV-то отделение. Особена дейност: 1922 г. е направен гевгиря, кован на храма от майстор Тома. Но гевгиря не след много е паднал с целия покрив. През негово време е опожарено жялото село и храма, а именно през 1913 г.
През м.октомври 1913 г. са били вързани всички хора от селото под заповед на турците и вкарани в храма. По средата на храма е имало накладен огън и там са били измъчвани българите, жители на селото. Блъскали ги в огъня, хващали ги и им са навирали главите в огъня да им се палят косите, поставяли им нагорещени железа на голо тяло, бучкали ги с ножове, биели ги с ръце и прикладите на пушките, за да дават пари и злато на турците.
През това време са убили в селото 4 мъже и 3 жени.
След всички мъчения от турците над селяните от селото в храма всички са били свързани и изведени от храма. След извеждането от храма едни от тях са били освободени, а именно деца и жени, а 36 души мъже свързани са били изведени в местността “Кючук кале” далеч от селото 3 км. Там са били избити. Един от същите хора се освободил от веригите и успял да избяга, бил обстрелван от турците, но не бил улучен. Същият който се отървал в този момент се казва Атанас Ангелов. Починал през м.юли 1951 г.
Настоятели през това време са били: Илю Колев /касиер/, Илчо Чопарев, Димитър Шереметов, Вълчо Кочешлиев и Иван Бълчев Лодкарев.
Четвъртия свещеник – Димитър Господинов, родом от ............... със седалище с. Камилски дол служил от 1925 до 1931 г., през негово време е направена църковна къща в църковния двор. Образувал е мъжки хор от певци, от които и досега 1955 г. имаме певец, който редовно служи в църквата. Отличавал се е с ораторски таланти, наричан от селяните “черния поп” и до сега всички го знаят с името “черния поп”. Обичал е да се занимава с политика. Имал е III –то класно /7 – ми клас/ образование. Същият е убит край Ивайловград през 1949 г.
--------
/Това е през времето на социализма и колективизация. По това време в селото е имало тайна организация, мъже от селото, които се укривали в Гърция през деня, а нощем се връщали в селото. “Чения поп” им е бил свръзка, но ги е предал. След като групата е била разкрита, една част от нея са арестувани и изпратени в лагерите в Белене, а семействата им изселени в Северна България. А другата част емигрират в Гърция. Но преди да емигрират убиват попа. (“черния поп” – в смисъл предател, почернил е хора)/
---------
Свщеник Георги Станчев е бил на седалище в с. Малки воден, ок. Свиленградска до 1942 г., а след това се заселил в с. Руен, ок. Айтошка.
Настоятели са били същите, които са били през времето на свещеник Димитър Господинов.
Седмият свещеник – Димитър Илиев родом от с. Левски, ок. Старозагорска. Служил е от 1933 до 1937 г. На седалище е бил в с. Бълче поле, ок. Свиленградска. Образование III – ти клас. Дейност: През негово време е възобновен храма 1933 г., като муе направен само покрива без таван. Майстора е Димитър Тодоров Хоретя от с. Камилски дол. Направен е иконостас и архиерейски трон, закупени са 6 икони за долния иконостас. Направени са всички малки тронове за християни от майстор Узунов от гр. Свиленград.
Църковни настоятели са: Сотир Иванов /касиер/, Иван Лодкаров, Георги Куманов и Кръсю Иванов и контролна комисия: Колю Иванов Ламбов и Стратия Колев.
Осмият свещеник Константин Феодоров родом от Русия. Служил е от 1937 г. до 1945 г. със седалище с. Камилски дол. Образование не знам.......
Дейност: През негово време е направен престол от мраморна плоча и 4 икони закупени, 2 за долния ред на иконостаса и 2 за горния ред на иконостаса. Отличен като добър свещеник.
Настоятели: Трифин Ангелов, Атанас Димитров Шереметев, Димитър Костадинов и Колю Стратиев /касиер/ и контролна: Колю Ив. Ламбов, Георги Стоянов и Димитър Димов Димитров.
Деветия свещеник - Тодор Георгиев родом от .........Служил от 1945 г. до 1948 г. със седалище с. Кочас, ок. Свиленградска. Образование.......Дейност няма никаква.
Настоятели: Илия Янев Шереметев /касиер/, Колю Вълчев Кискиня и Сотир Василев; контролна: Георги Стоянов, Димитър Димов Димитров и Колю Иванов Лодкаров.
Десетия свещеник – Сергей Конесен родом от Русия, постоянно местожителство гр. Ивайловград. Служил от 1948 г. до 1951 г. – 10 юли. Образование средно реално руско. Дейност няма.
Настятели: Димитър Димов Димитров /касиер/, Илия Янев Шереметев, Колю Вълчев Кискиня, Сотир Василев, контролна: Георги Стоянов и Колю Иванов Лодкаров.
Единадесетия свещеник – Хрисанд М. Бечев /йеромонах/ родом от Тракия. Образование IV – то отделение. Служил от 10.VII.1951 г. до 20 ноември 1951 г. Със седалище с. Вълче поле, ок. Свиленградска. Дейност: калайдисал кадилницата и й поставил звънчета. Отличен като избухлив свещеник, защото се карал с нстоятелите и прислужника.
Настятели: Димитър Димов Димитров /касиер/, Сотир Ив. Илчев и Димо Сотиров Василев. Контролна: Колю Ат. Туджаров, Георги Стоянов Шереметов и Ангел Колев Сираков.
Дванадесетия свещеник – Никола Вълков Николов родом от с. Момково, ок. Свиленградска. Завършил средно духовно образование. Ръкоположен свещеник на 10 октомври 1951 г. в гр. Ст. Загора в храма “Св. В. М. Димитри” от Негово Високопреосвещенство митрополит Климент. Въведен в енорията с. Камилски дол на 20 ноември 1951 г. от Архиерейския намесник.”
Учебно дело
“Началото на учебното дело на българите в Източна Тракия е било поставено в 1846 г. а в Западна Тракия 20 години по-късно. Освобождението в 1878 г. ги е заварило без да има български народни училища във всички села”[3]
Ат. Примовски - “За пръв път българско училище в Деведере се открива през 1868 г. Пръв учител бил Таню Дерменджиев от с. Любимец, Свименградско. Училището било килийно”[]
Тук ще си позволя да цитирам една “Историческа справка на нар. осн. Училище ‘Хр. Ботев’ с. Камилски дол” – намираща се в Държавния архив гр. Кърджали. Авторът на тази “Историческа справка” не е известен. Най-вероятно тя е писана от някой от учителите през 1968 г. във връзка с честването на 100 годишния юбилей на училището.
“За пръв път българското килийно училище се отворило в с. Камилски дол /Деведере/ през 1968 г. То се помещавало в килия. Пръв белгарски учител е бил Таню Дерменджиев. Той учителствал до 1877 г. /Освобождението на България/. След товаучители били неговите ученици. Килийното училище продължава да съществува до 1885 г. /Съединението на Княжество България и Източна Румелия/. За една година се прекъсват учебните занятия, защото хората подгонени от турците забягват към Бургаско. Връщайки се отново през 1886 г. построяват ново училище и учебните занятия пак продължават. През 1911 – 1912 г. няма учител. През 1913 г. за втори път турците извършват нашествие и изгарят пак училището. През 1916 г. на същото място пак е пстроено ново училище. От 1912г до 1919 г. по причина на войните училището не функционирало. Наново се отворило през 1919 – 1920 г. До 1922 г. училището е с един преподавател.”
Ат. Примовски – “През 1920 – 1921 г. за учител бил назначен Вакеви Илиев от с. Стайково, Македония. За пръв път през 1922 г. били назначени двама учители – Яким Божинов с жена си Мария Божинова, родом от с. Сарамурево, Солунско. През 1931 г. учителката се пенсионирала, а на нейно място идва учителят Димитър Димитров Кръстев, от с. Беброво, Елинско. Яким Бояджиев учителствува до есента на 1937 г., когато се пенсионира. На неговото място е назначена Атанаса Парашкевова. През 1937 г. при училището е открита трапезария, където учениците получават обяд и топла храна. През 1938 г. за учител бива назначен Георги Тодоров Костов, а през 1939 г. – Мара Бакалова от гр. Пазарджик и през 1940 г. Мария Христова от гр. Ст. Загора и Ангел Атанасов Арнаудов от гр. Ивайловград.”[]
“ През 1940 г. е построено ново училище – сегашното – със средства от държавата. През 1945 – 1950 г. училището работи нормално с пълен училищен персонал от 5 души.
Детската драдина се открива за първи път през 1949 г. До 1946 г. начело на училището има главен учител, отпосле директор. От 1945 г. училището работи с начален и прогимназиален курс. През 1968 г. училището в с. Камилски дол навърши 100 години от основаване си.”
Ако все пак се опитаме да резюмираме нещата, те най-вероятно биха изглеждали така: В цялото си 100 – 120 годишно съществуване училището е функционирало може би около 60 -70 години. В ново построеното училище се е училo от I до VII клас включително. Поради скромните капацитетни възможности на последното е възникнала необходимостта не само от двусменна система на провеждане на учебните занятия, но и провеждането на учебни занятия едновременно с два различни класа /напр. I и III, и II и IV/ от един преподавател, в една класна стая, по едно и също време. /Аз самият съм учил по тази система/.
"Ново училище " Екскурзия на Дунав мост – уч.от с. Камилски дол
Ученици от с. Камилски дол – набор 1960 г. Детска градина с. Камилски дол – набор 1954-1955 г
Справка от която се вижда, че и през уч. 1895-1896 училището в с. Деведере не е функционирало.
